 |
Дали е вярно, че сънят отключва второто ти Аз – онзи, другият, дълбоко
заспал в теб? Дали е вярно, че светът на сънищата е отделна, паралелна
реалност – със свои закони и собствена логика?
Способни ли сме само от позицията на разума и на строгата наука
да разчетем знаците, които сънят чертае чрез причудливите криволици
на въображението? Къде да теглим чертата, как да определим границата
между вибрациите на приемливия за разума емоционално-битов рефлекс
и смъкната, но неизменна способност на човека за докосване чрез
сънищата до ирационалното, до онтолотичните познания.
Засега обаче модерният човек е ужасно старомоден – поне като философия
и в същото време – традиционно суеверен. Той или се уповава на съня,
или се бои от него, но в никакъв случай не го подценява. В наши
дни спящият сънува в условията на жестока “пазарна” конкуренция,
а в ежедневието си работи на компютър и общува по имейла или мобилния
си телефон. Стандартите на живота и високите технологии измениха
до неузнаваемост дори чисто лингвистичното поле на сънищата.
Ето затова “новият” човек закономерно се нуждае от “нова”, приложна
трактовка на “модерните” си съновидения.
Новите думи не просто разширяват символния състав на съня. Те носят
и нови значения.Тази принципно различна тенденция, ситуирана в модерния
социален контекст и провокирана от новите реалности, трябва да бъде
осмислена. Новите сънища трябва да открият своето съвременно тълкувание.
|
 |
